Моята философия „Никога вече няма да се върнем там и само в приказките ще разправяме за нея-златната къщичка на тишина, щастие и радост, която се нарича -ДЕТИНСТВО.“/К.Константинов/ Трябва ли да се връщаме назад в дните на нашето детство? Трябва ли да не го забравяме и да пазим едно малко кътче в сърцето си? Отговорът е: трябва, защото това ще ни помогне да разбираме по-добре нашите деца. За учителя това е задължително. Той трябва да бъде малък с малките ученици и заедно с това да ги води напред към науката и към големите житейски истини. Нееднократно учените са ни поучавали как да се справим с тази отговорност. Много програми и указания с годините се сменяха и продължават да се сменят. Какви ли не „развити“ личности е трябвало да обучаваме и възпитаваме. Но винаги най-важното в работата на един начален учител е, обучавайки детето, да му помогнем да изживее детството си. Да го води напред, но внимателно и тактично. Да преживява с него радости и болки, вълнения и възторзи, успехи и неуспехи, за да може да запази неговата индивидуалност и неповторимост, като го приобщи към човечеството. Да си учител е „майсторство, то не е обикновен занаят, нещо повече – то е цяло изкуство!“ /Ангел Грънчаров/ Да си начален учител – то е игра, но не на шега!